ИНТЕРВЮ с адвокат Ирина Алексова

Ирина Алексова е завършила е специалност "Право"в СУ "Климент Охридски", специализира в областта на наказателното право, адвокат е от 1993 г. Адвокат е на пребитите младежи в трамвай №20 през 2010 г. Случаят с трамвай 20 стана емблематичен пример за нео-нацистко насилие. Група младежи, отиващи на мирен протест в защита на чужденците в България, бяха причакани, нападнати и жестоко пребити, с метални пръти, от маскирани нео-нацисти. Случаят предизвика много граждански протести с искане за справедливост.

1. Адвокат Алексова, какво ще кажете за ген.Луков и т.нар.Луковмарш? Имате ли наблюдение какви хора поддържат и посещават това мероприятие?

Христо Луков е един от лидерите на Съюза на българските национални легиони, един яростен привърженик на германския националсоциализъм . На погребението му германския посланик е определил смъртта му като тежък удар против германските интереси .Годината е 1943, милиони хора  биват избивани. За мен това е Христо Луков. На ежегодните маршове (девета година се провежда т.нар. „Луков марш”) присъстват представители на различни националистични формации, много често наричайки се патриотични. Младежи, облечени в черни или кафяви дрехи, някои с емблема „България над всичко”, по-голямата част без висше образование, често безработни, преобладаващо футболни фенове. Носят факли, за да припомнят нацистките сборища по време на Втората световна война. В последните години на „Луков марш” идват и неонацистки партии от Румъния, Германия и други страни, където подобни маршове са забранени.

 2. Какво ще кажете за расизма, антисемизма, човеко-омразните идеи днес? знаем, че нацизмът и фашизмът са официално забранени, но как стоят реално нещата?

          В Наказателно-процесуалния кодекс съществуват три текста, които могат да се отнесат към човеконенавистните идеи. В глава първа от НК – престъпления срещу републиката  съществува следния текст :Чл. 108  Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. Като проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология  може да се изрази както в непосредствено убеждаване, внушаване или възхваляване на такава идеология публично или в лични контакти с граждани, така и в изобразяване на отличителни знаци, инициали и символи на фашистки или антидемократични организации на места, до които имат достъп и други лица. В цялата нормативна база, в която е включена и практиката установих само едно дело за престъпление по чл.108.

          В глава III от НК „Престъпления срещу правата на гражданите”съществува текст – чл.162, в който е посочено, че чрез слово, печат,средства за масова информация, електронни системи  или по друг начин да се проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза или към расова дискриминация. Според чл.163 от НК се наказва всеки, който употреби насилие или повреди имота му, поради неговата народност, раса,религия или политически убеждения.

3. Каква е правната страна на въпроса: кое е престъпление от омраза, как се преследва и по какъв параграф се съди ?

          В посочените по горе  текстове   чл.162 и чл.163от НК, като критерий за извършване на престъпление от омраза е посочена различност, поради която се извършва престъпление срещу даден човек или неговия имот и се подбужда или се призовава към вражда или дискриминация. Тази различност може да е расовата принадлежност, националната принадлежност или етническата принадлежност. Въпреки масовата практика в страни от ЕС като критерий за престъпленията от омраза не бяха включени и тези извършени поради сексуална омраза, а такива безспорно има. В тази глава  Трета „Престъпления против правата на гражданите” съществуват и отделни глави за  престъпления против вероизповеданията, в които като престъпления са инкриминирани деяния, подбуждащи към верска омраза и пречещи на свободното изповядване на религия и осъществяването на обреди, свързани с религиозна дейност и глава, занимаваща се с престъпленията против политическите права на гражданите, в които се   защитават правата на гражданите да гласуват и членуват в отделни партии.

4. Разпознават ли се нацизма и расизма от българските власти?

Нямам впечатление, че след победата на т.нар. „демокрация” има политическо желание да се наказват, преследват, че даже и да се укоряват проявите на нацизма и расизма в българското общество. От една страна темата  за фашизма и нацизма не само, че се забрави, а се направиха много усилия в българското общество да се реабилитират  или променят обществените нагласи за този период от историята. Темата за закона за защита на държавата, който е дълбоко фашистки по своята същност се забрави, настоящият министър-председател не знае, а и широката публика също, че в България след присъединяването ни към Третия райх е прието законодателство, чрез което се изземват имотите на евреите, задължават ги да носят жълти звезди, интернират ги или ги изпращат в концлагери. Преди 89та г. това се изучаваше в университета и училищата, сега за това се мълчи. Партизаните и ятаците, които участваха в борбата срещу фашизма бяха обявени за терористи. За участието на България в хитлеристката ос се обяснява, че не е зависело от българското  управници, че на практика не е имало фашизъм, и само в България са спасени всички евреи, за евреите от беломорска Тракия и Македония изпратени в Треблинка не се споменава.

По отношение на расизма положението е също така тежко. По улиците навсякъде има изрисувани свастики, под които пише „Смърт на евреите”, „Смърт на циганите”,  „Смърт на турците”, те не само се заличават, но се увеличават. По футболните стадиони се отправят свободно расистки обиди към чернокожи футболисти, без никаква критичност от ръководителите на федерацията, тяхното обяснение е „ ама той е черен, защо се обижда”. 

Непрекъснати са конфликтите между роми и българи без никаква друга причина освен етническата, дори и делата на пострадалите не се образуват по текстът за омразата в НК.

5. Наказват ли се престъпления продиктувани от расова омраза, от идеология на омразата в България и срещала ли сте подобни случаи в практиката си?

За да има наказание едно лице, то трябва да е привлечено по подобен текст. Моето впечатление, по случаите, с които аз се занимавам е, че делата се образуват по хулиганство. Такъв бе случаят с побоят на левите активисти в трамвай 20.  Въпреки, че както в компютрите, така и в домовете на обвиняемите са намерили нацистки символи, въпреки, че единствената причина да бъдат нападнати и бити младежите е именно в техните политически възгледи, защото са отивали на протест,  нападателите са подведени за хулиганство. Нападението през 2010 г. е  второто масово нападение на същите ляво настроените младежи, предишното е станало на 1 май 2009 г. Тогава нападателите са осъдени по Указа за дребно хулиганство. Отделно има нападение и срещу един от лидерите на левите младежи. Дълго време съществуваше сайт, в който свободно се качваха фашистки послания и символи. На страниците му се популяризираха нацистки символи, проповядваше се нацистка идеология, качваха се снимки на техни  противници, публикуваха се адреси с призиви да бъдат намерени и убити. Писала съм няколко жалби срещу сайта, на които не получихме отговор. Но  сега сайтът е закрит. През лятото на 2012 г. бяха пребити немски младежи, носещи антифашистки символи на дрехите си в подлеза на НДК, в центъра на града, демонстративно.

6. Защо са проблем Луковмарш и нео-нацизма?

Живеем в страна, населена с много етноси и малцинства. През 2012 г. се проведе негласно организирана конференция от ВМРО „За бялата раса”, непосредствено след провеждането на „Луков марш”. В България върлуват безработицата и бедността.  Удобен и лесен противник на  идеолозите на възраждането на неонацизма са различните от така нар. „бели българи” – циганите, турците, хомосексуалистите, евреите, негрите, арабите и всички емигранти.

На младите хора, приобщили се към партиите и движенията, чиято същностна характеристика е неонацизма, тези хора се представят като пречката да си намерят работа, да бъдат богати, да живеят щастливо. Настройването на едни граждани на държавата срещу други е изключително опасно.

7.Каква е опасността при днешните нео-нацисти и защо почитат именно ген.Луков?

Основната опасност, според мен, е опитът да се подменят нормалните патриотични нагласи в населението, като обединителни фигури като Левски, Ботев се изопачават и се представят като борци за български идеали. Забравят се истинските идеали на тези светии за нас. Почитат Христо Луков, за да могат да акцентират, че той е герой от Първата световна война, но целта им е възраждането на фашизма в България.

8.Как мислите, че можем да се предпазим от възраждане на нацизма и фашизма днес?

С борба с дискриминацията във всичките й проявления, с непрекъснато разясняване за еднаквите възможности на всички раси и народности. С разобличаване на тезите за „избраните, чисти раси”, с нетърпимост към всякаква форма на дискриминация. И най-вече с борба срещу обедняването на народа, защото основната хранителната среда за човеконенавистнически теории  е бедността на населението. Надеждата ми е в младите и образованите граждани на страната ни, които не приемат да бъдат елементарно манипулирани, четат и се интересуват много, пътуват  и възприемат света любопитно и без догми. 

АКЦЕНТИ:

·        В Наказателно-процесуалния кодекс съществуват три текста, които могат да се отнесат към човеконенавистните идеи: чл. 108 в глава първа, „Престъпления срещу републиката” и чл.162 и чл.163 в глава трета, „Престъпления срещу правата на гражданите”. В цялата нормативна база, в която е включена и практиката установих само едно дело за престъпление по чл.108.

·        Нямам впечатление, че след победата на т.нар. „демокрация” има политическо желание да се наказват, преследват, че даже и да се укоряват проявите на нацизма и расизма в българското общество. От една страна темата  за фашизма и нацизма не само, че се забрави, а се направиха много усилия в българското общество да се реабилитират  или променят обществените нагласи за този период от историята.

·        Настройването на едни граждани на държавата срещу други е изключително опасно.