вторник, 19 февруари 2013 г.

УВОД


Кои сме ние?

Ние сме хора на различна възраст, с различни убеждения, образование и професии, обединени от идеята на антифашизма. Инициативата ни е наречена „Не на нео-нацистките маршове!” и е информационна кампания на тема Луковмарш.
Ние сме непартийна, неидеологизирана група, с граждански характер и идеална цел. Зад нас не стоят спонсори и скрити интереси. Единственият ни интерес е истината. Конкретно тук, историческата истина, изясняването на която е важно, за да видим реалния нео-нацистки и нео-фашистки характер на мероприятието известно под името Луковмарш.
Вярваме, че сваляйки маската, зад която се крият отявлени расисти и нацисти, ще помогнем на обществото да спре безпролемното организиране на събитие, което може да доведе до реабилитация на фашизма и политическо признание за новите му форми.

Каква е нашата цел?

Целта ни е да представим мнения на експерти по темата. Поканихме историци с различни възгледи - проф. Искра Баева и Николай Поппетров, а също адвокат Ирина Алексова, работеща по дело срещу нео-нацисти и интелектуалеца Анжел Вагенщайн, писател от международна величина, известен с антифашистките си възгледи, потърпевш от Закона за защита на нацията, преследванията над евреи и хора противопоставящи се на съюза с Хитлер, съвременник на събитията от времето на ген. Луков.

Кой е генерал Луков?

Повече за историческата личност на генерала ще научите от специалистите в следващите интервюта и все пак: ген. Христо Луков е български политик, често наричан уклончиво „спорен”, защото е един от най-изявените последователи на идеите на Адолф Хитлер от фашисткия период на България, когато държавата ни влиза в съюз с Третия райх. Той е министър на войната / 1935-1938 /. Като политик лобира за по-антисемитски мерки и политика по-близка до тази на Хитлер.
От 1940 г. той става един от лидерите на Съюз на българските национални легиони. Безпроблемното приемане на тази организация днес е подмяна на истината. Опасно е присъствието на името й под шапката „патриоти” в учебниците по история. Скандално е не само допускането на Луковмарш, но и безкритичното оставяне защитниците на Луковмарш - прикривайки се, тъй като идеологията им е осъдена след Втората световна война от международното право - да оспорват про-хитлерисктака ориентация на Съюза на българските национални легиони, нейния антисемитизъм, краен национализъм и ксенофобия. Днешните последователи на организацията прикриват една проста истина: Българските национални легиони са нацистка организация от български тип.
Христо Луков е убит на 13 февруари 1943г. от Иван Бураджиев и Виолета Якова, част от БКП и комунистическата съпротива срещу фашизма в България и сюза с Третия райх. Това действие се определя като терористична акция, а заловената Виолета Якова след нечовешки изтезания е убита. Като част от причините за убийството на Луков са сочени неговата политика на опозиция спрямо монархията и съответно стремежите на Луков да превърне България в държава по модел на хитлерова Германия, както и планът му за изпращане на войски на Източния фронт.
Понякога, това, че Луков е убит от комунисти се използва като предлог за неговото оправдание. Подобно отношение не само, че не е обективно, то е опасно. Ген. Христо Луков в никакъв случай не е просто невинна жертва на терористи.
Дали е заслужавал да бъде убит не е адекватен спор по темата. Въпросът тук е, че убийството му не може да бъде причина да се отрича каква политика е следвал и какви идеи е изповядвал. Още по-малко убийството на генерала може да става причина за омаловажаване на проблема с провеждането на нео-нацисткото шествие в негова чест.

Какво е Луковмарш?

Луковмарш се провежда вече 10 години с мълчаливото съгласие на българските власти. В него участват крайните националистически и нео-нацистки организации на страната ни : ВМРО и Национална съпротива, а организатори на марша са БНС, водещи се за наследници на нацистите от Съюза на българските национални легиони. През годините в медиите има натрупани проблемни расистки, агресивни и заплашителни изказвания от поддръжниците на марша.
На мероприятието присъстват международни нацистки организации като : забранените Славянски Съюз от Русия, крайните националисти и ксенофоби НПД от Германия, пропагандиращата ултра-румънски национализъм от времето преди и по време на Втората световна война Ноуа Депта от Румъния, фашистите от Испания познати като „Фаланга”. Това са все крайно десни агресивни и опасни организации. Ще споменем, че участват и представители на паравоенната насилническа организация „Кръв и чест”, които си имат клон и в България, който се включва в марша.
Кратината е брутална, а особено тежък проблем е, че чрез популистки патриотарски лозунги мероприятието привлича неориентирани младежи, които директно попадат в хватката на фашизма и нацизма, омразата към другите и различните, представяни им като родолюбие и лесен отговор за съвременните социални противоречия.
За младите маршът представлява допълнителна опасност , тъй като на събитието присъстват рецидивисти : част от контингента на скинарски и футболни агитки, хора забъркани в организирани побои и други углавни престъпления.
И ето че стигаме до основното - възраждането на нацистките и фашистки идеи има съвсем материално измерение и то не е много по-различно от някогашното : терорът и насилието.

Нацисткият терор

Изтормозени от трудното съществуване младежи стават лесна жертви на нацистката пропаганда. Жертви, които скоро се превръщат в насилници : редовно отчитаме организирани и стихийни нападения над роми, емигранти, клошари, гейове, хора разпознавани като неправилни за нацисткия идеал, било то заради външен вид, било то заради политически убеждения, проповядващи някаква човечност и успорващи нацизма. Ще отбележим само две убийства извършени от български нео нацисти : едно на дете от ромски произход и второ на студент в Борисова градина, когото нападателите сметнали за гей... За съжаление, в България до момента насилието на нео-нацистите се съди като най-обикновено хулиганство. Властите затварят очите си за организирания и идеологически характер на подобни престъпления от омраза.
Омразата стои в основата на идеологията на нацистите. Както някога, така и сега насилието е инструмента за налагане на идеологията им. Насилието е и начин да бъде сплашено обществото ни, да бъде парирана съпротивата. Въпреки всичко от известно време правозащитни и граждански организации изпращат протестни сигнали срещу марша, но резултати още няма, маршът все още не е забранен. Миналата година под гражданския натиск срещу марша, Столична община беше на път да забрани Луковмарш, но събитието се състоя, след като Общината беше заплашена от организаторите с фашистки безредици.
Нео-нацизмът е проблем на всички. Дискриминацията винаги се връща с обратен знак. Всички знаем случаи на дискриминирани български граждани в Западна Европа. Разлика между тях и обиждания заради произхода му български турчин, евреин или ром няма. Вменяването на колективна вина е несправедливо.
В случая с Луковмарш и нацизма, обаче, говорим за нещо повече от расизъм, говорим за опасна идеология използваща социалното напрежение като го пренасочва към етническа омраза. Говорим за органиизрана политическа доктрина обявена за престъпна, забранена след края на ВСВ, идеология погубила милиони хора. Говорим за идеология на насилието и страха, на терора и безумието. Говорим за идеология, поставяща безправието и обезчовечаването на човека в основата си.
Не говорим за мнение, не говорим за предразсъдъци, говорим за цялостна идеология и политика, която не може и не трябва да бъде допускана в обществото ни.
Луковмарш е начин за обществено признание на престъпни идеи. Засега този начин е формално прикрит зад някакъв „патриотизъм”, но всеки, който проучи марша ще види нацистко-фашисткия му характер.
Луковмарш се е превърнал в символ на безпроблемното присъствие на нео-нацизма в обществото ни. Докога ще допускаме този символ? Въпросът за свободата на изразяване на идеи е предмет на друг разговор. Изграждането на безпроблемно възприемане на нацизма, историческите му фигури, символите му / в случая символът е самият Луковмарш / в съзнанието на хората е недопустимо. Докато политиците ни се кичат със спасяването на българските евреи, Луковмарш чества паметта на човека, който се е борил срещу това спасяване. За каква демокрация говорим?!

Парижки мирен договор 1947 г.
„Член 4. – България, която, в съгласие със Съглашението за примирие, взе мерки, за разтурянето на всички намиращи се на българска територия организации от фашистки тип: политически, военни или полувоенни, както и на всички други организации, водещи враждебна на Обединените Народи пропаганда, се задължава да не допуска и за напред съществуването и дейността на организации от тоя род, имащи за цел да лишат народа от демократическите му права.”

Въпреки договорът, слагащ край на Втората световна война, хора оплакващи загубата на Третия райх дефилират с факли ежегодно по софийските улици. Това ли е столицата, която искаме?
Представяме на вниманието ви авторитетното мнение на хора запознати с исторически и правни въпроси, както и хора свидетели на страшното време на ВСВ, потърпевши от политиката, която ген. Луков и Съюзът на българските национални легиони са подкрепяли . Отговорите на въпросите : „ Кой е ген. Луков всъщност?”, „Защо точно него, а не друг, избират да честват организаторите на Луковмарш?” и „Защо това е проблем?”, оставяме на вас.

Няма коментари:

Публикуване на коментар