събота, 2 март 2013 г.

ЗАКЪСНЯЛ РЕПОРТАЖ - АНАЛИЗ за антифашисти и противници на Луковмарш


Предвид извънредната ситуация в страната се забавихме с коментара, но не сме го забравили.

На 16. февруари тази година за 10. пореден път се проведе Луковмарш . На този фронт не отчитаме нищо ново : все същите екстремно  дeсни организатори, неуспешно скрити зад патриотизма, все същите групировки, все същото международно присъствие от неонацисти, строева подготовка, факли и агресивна военна  визия.

Преди 3 години / 2010 г. / гражданска инициатива Хора срещу расизма, направи първата протестна антифашистка акция срещу Луковмарш  под формата на публично внасяне на протестно писмо в Столична Община.  http://stopnazi-bg.org/actions-protests/12-protest-sreshtu-shestvieto-v-pamet-na-gen-lukov-i-vnasiane-na-otkrito-pismo-v-stolichna-obshtina

От няколко години неправителствени  и правозащитни  организации от страната и чужбина, както и еврейски организации от България, също се опитват да сигнализират, с писма, за опасността от разрастване на неофашизма и нацизма, чийто събирателен образ в случая е Луковмарш.

Ново е, че тази година, 2013 г., в почти всички официални медии от различни източници, къде заради предизборен пиар , къде заради обективна промяна в обстановката, се заговори за забрана на марша.

Три години след публичното внасяне на писмото в Столична Община се сформира и друга надпартийна гражданска инициатива около самия марш,  наречена „Не на неонацистките  маршове”. С тази инициатива поставихме още едно начало за настоящата българска реалност, най-новото в картината около марша: официалния протест, който се проведе на същата дата, когато и Луковмарш : 16. февруари.

Идеята беше символична. Мероприятието се състоя под формата на бдение в памет на жертвите на фашизма. И, макар че бяха почетени всички жертви,  мястото има конкретно отношение към българската историческа памет и фашизма в България. 

Бдението беше на паметната плоча в центъра на София, посветена на убитите евреи от окупираните от България територии по време на ВСВ . 
Българските политици се гордеят с т.нар. „спасяване на евреите”, но забравят, че не всички са били спасени. Забравя се още, че все пак фашизмът е бил официална политика, приет е бил Закон за защита на нацията. Прилагани са системно анти-еврейски мерки, евреите са полагали робски труд, носили са отличителни знаци, имуществото и правата им са били отнети, а политици като ген. Луков са били за засилване на терора и срещу така изтъкваното спасяване. 
Никой не знае колко време щеше да се отлага депортацията на евреите от България, както и тяхното изтребление, ако войната срещу Хитлер не беше спечелена.  



Във връзка с историята на фашизма в България сме длъжни да отбележим, че имаме жертви не само евреи, убивани са всякакви хора несъгласни с фашизма, включително етнически българи. Включително деца на хора от съпротивата срещу съюза с нацистка Германия, най-известните от които са децата от Ястребино

Почитателите на Луков, изкарвайки го мъченик, често обичат да казват, сякаш това е най-важно, че той е убит от комунисти или от евреи, защото Виолета Якова, която убива генерала, е членка на РМС и еврейка. Ние искаме да припомним, че тя на първо място е съвсем младо момиче в ситуация на война. И, независимо от това какво е заслужавал Луков като участ, власт, която се разправя с 19- годишната Виолета Якова, по начинът, по който онази власт, като я убива след зверски изтезания, не може и не трябва да бъде гледана с носталгия, независимо от отношението ни към социалистическия период, който последва, както и към левите идеи като цяло. 




Столична Община, която е от всички страни остро критикувана заради марша, въпреки това не съумя да съдейства за антифашисткото събитие. От Общината се опитаха да променят часа и дори мястото на бдението. За щастие здравият разум надделя и отговорните лица в Общината изместиха часа само „малко”. Началният час от 17 и 30, когато щеше да е паралелно с Луковмарш , стана на 16 : 00. Това „малко” беше достатъчно за да обърка някои от гости на мероприятието, които не успяха да дойдат навреме.

Нещо повече, Столична Община опита да заплаши със забрана организаторите, ако не се съобразят с променения час. Провокативно от страна на Общината е и времето, което беше отпуснато за бдението. На пожелалите да почетат жертвите на нацизма бяха дадени само 30 минути официално, а не официално снизходително дадоха разрешение за 1 час...Сравнимо ли е това с помпозността, която се разрешава на неонацисткия  Луковмарш ...?!

Нима Столична Община толерира  неонацистите  и спъва действията на останалите хора, които не споделят опасните им идеологии?! И как да наречем подобни провокации?! Криворазбран опит за поддържане на ред ли се води подобно отношение, при положение, че на всеки полицай и общинар  трябва да е ясно какво представлява Луковмарш ?!

Въпросът с Общината предстои да се изяснява, но нещо повече за събитието.....

Целта на това първо по рода си събитие беше чисто символична, не се търсеше масовост. Не търсехме тълпи от хора, нито искахме да привлечем в
масовката  нацисти, които да опитат да използват събитието за свои цели или партии, които да търсят дивидент. Подобна обстановка би осквернила паметта на жертвите. 

Искахме просто покажем, че има и друго. 

Да има го, въпреки нацисткия терор, защото и такъв има. 

От години всеки, който се опита да се противопостави на нацистите, е подложен на обиди, заплахи, тормоз, нападения и побои.


Идеята беше символична, но освен това събитието имаше и информационна цел. Раздаваше се списание „Кой е ген. Луков и какво е Луковмарш ?”.  Изданието събира авторитетни мнения по темата, които можете да прочетете и тук в Интернет   http://antinazimarch.blogspot.com/2013/02/pdf.html .

За да постигнем желания символичен ефект  се събрахме хора, вярващи в идеята на интернационализма, на братството между народите, против расизма, антисемитизма, ислямофобията , ксенофобията и най-вече против фашизма и нацизма както някога, така и сега. 
Именно за това и формата беше бдение, а не шествие, митинг и тн . 
Точно за това нямаше фейсбук  събитие, а лични покани.  
В свят на символи, ако символът на нацистите са факли, шум, агресивната демонстрация на сила, привличане на всеки по всякакви начини, включително заблуждавайки хората,  че са обикновени патриоти, нашият символ  в случая е противоположен: свещи, съзнание, тишина, разум, солидарност.

Хората, които се отзоваха бяха всякакви : млади момичета и момчета,  ученици и студенти, възрастни антифашисти, интелектуалци, университетски преподаватели, работници, учители, хора-всякакви. Имаше представители на БХК , на еврейските организации „Хашомер  Хацаир, „Шалом „ и „Бней  Брит” , заедно с техните лидери, хора от ромската  общност, ромски  поети и църковни дейци, хора от ЛГБТ-движението и други потърпевши от нацизма хора, граждански сдружения и инициативи като „Солидарна България”,  „Хора срещу Расизма”, БАС, активисти и др . Присъстваха и авторитетни  личности като световно известния писател антифашист Анжел Вагенщайн, който за съжаление беше един от потърпевшите от разиграването на Общината и дойде в края на събитието. Включиха се известни журналисти като Коритаров . Съдействалите за информационната кампания относно ген. Луков и Луковмарш  историци проф .др  Искра Баева и Николай Поппетров  също уважиха мероприятието. Общо взето имаше 100, други казват под 100, трети 150, други 200- 250 души. Не сме ги броили. Особено вълнуващо за нас беше присъствието на възрастна жена от еврейски произход / една от многото представители на българската еврейска общност посетили бдението/, която със сълзи на очи, навеждайки се над плочата,  каза, че е загубила близки хора от окупираните територии....Някои от присъстващите закачиха символично жълти звезди, донесени от представители на еврейската общност.






Имаше и чуждестранни гости, като двама от тях направиха изказвания за международния контекст на проблема с неонацизма. Това бяха Джед  Брандт  от Окупирай Медия САЩ  и Дирк  Щегеман  от Германски Антифашисти съюз. Дирк  е един от хората, участвали в организацията на блокадите на неонацисткия  марш в Германия, който там се провежда в Дрезден. А Джед  Брандт  призова за международна солидарност с вечния лозунг на антифашистката съпротива „Но пасаран !”.

Събитието продължи около един час. Хората се разотидоха, предупредени да внимават за своята сигурност. За съжаление знаем защо : неонацистите  нападат всички: в годините те са нападали и пенсионери / например възрастна жена нападната след митинг на 1 май 2009 г. /, деца, момичета – всеки, който им се стори по-слаб или в уязвима ситуация.

Бдението имаше сравнително добър медиен отзвук, особено сравнено със самия Луковмарш , който беше по-малко отразен от миналата година.

Тази година във всички медии, в които се спомена марша, се чу, че е имало и контра събитие. Това е едно начало. На събитието присъстваха медии като Асошейтед  прес , БГНЕС  и БТВ , БНР , както и журналисти от печатните медии. Разбира се последвалите веднага след бдението извънредни за страната събития заглушиха и марша, и контра протеста, но това е без значение в случая.

Допреди няколко години за неонацисткия  Луковмарш  се говореше безкритично, като за "патриотична" проява. Вече той е поставен под въпрос. 

И все пак се гответе за момента, в който маршът вече няма да може да се провежда, защото гражданската нетърпимост към неонацизма  и расизма растат. Това крие своя риск, защото сега, макар прикрити, защото идеологията им е официално забранена, чрез марша нацистите са лесни за изобличаване.
Вече звучи изтъркано обяснението им за подвигът на генерала при град Кюстендил. Чудно е дали и те сами си вярват...Вярват или не на собствената си инсинуация, те не се свенят да се отричат от идеологията си публично, но все още са прозрачни. Проследими  са и връзките им с най-откритите нацисти-биячи, и расизмът им, и техните идоли – ген. Луков и съответно - Хитлер.

Но може да дойде момент, в който неонацистите  ще излязат с портрет на Левски и ние трябва да сме способни да ги разпознаем, да отличим неонацистите  от обикновените средностатистически патриоти.

Миналата година нацистите вече се опитаха да сложат знак за равенство между популярната личност на Васил Левски и последователя на Хитлер - ген. Луков. Тази година във фейсбук  се пуска пропаганда за Луковмарш  през страница за Васил Левски. Страница, харесана от хиляди хора, нямащи нищо общо с нацизма, но и повечето не знаещи много за ген. Луков и марша. За да спрем обикновените хора да бъдат въвлечени несъзнателно на страната на неонацистите,  трябва да говорим.

Проблемът е сложен и борбата с неонацизма  и Луковмарш  тепърва набира сила. Работа има много, защото самият неонацизъм  не се изчерпва само с марша.

Сега, на фона на масовите социални протести, когато наонацистите  нападат хора там, извършват провокации и с обединени сили се опитват окончателно да изолират малцинствата от общонародните социални борби, както и да изместят социалния конфликт към национален и етнически, виждаме, че събития като Луковмарш  не бива да бъдат подценявани. 

Това е не само важен символ, чрез който неонацистите  се легитимират, но това е начин за организация, което е особено опасно, защото при ситуации на масови протести нацистите се опитват да бъдат авангард или окупират с агресията си протестите.  Нека не го допускаме.

Да не се делим на леви, десни, либерали или аполитични, християни, атеисти, мюсюлмани или евреи, когато става дума за антифашизъм, време е за истински нов Обединен фронт срещу неонацизма , крайния национализъм, ксенофобията и расизма.

Нека всеки прави своите малки действия, те означават много и именно те могат да доведат до голямата промяна. Количествените натрупвания водят до качествени изменения, тази година бдение, а догодина кой знае... Даже една капка, ако капе на едно място - пробива дупка, каза ни във връзка с каузата, Анжел Вагенщайн.  

Надяваме се и вярваме, че човечността ще възтържествува над неонацисткия  терор и агресивна идеология така, както в миналото бяха победени последователите Хитлер и ген. Луков.

Но и да си дадем ясна сметка, че макар да се събират на историческо събитие, нацистите не се организират за престъпленията на нацизма от миналото. Те се събират защото имат планове за бъдещето, но бъдещето не може и не трябва да принадлежи на нацисти. От всички нас зависи да не го допускаме.








вторник, 19 февруари 2013 г.

БДЕНИЕ-ПРОТЕСТ СРЕЩУ ЛУКОВМАРШ

НЕ НА НЕО НАЦИСТКИТЕ МАРШОВЕ! НЕ НА ЛУКОВМАРШ! НЕО-НАЦИЗМЪТ НЯМА ДА МИНЕ! НАШИЯ ЗНАК ЗА ВЯРНОСТ КЪМ ИНТЕРНАЦИОНАЛНИЯ АНТИФАШИСТКИ ЗАВЕТ " НО ПАСАРАН!"

САМО ЕДНО ОТ МЕДИЙНИТЕ ОТРАЗЯВАНИЯ НА ПЪРВИЯ ПО РОДА СИ ПРОТЕСТ СРЕЩУ МАРША, БЛАГОДАРИМ НА БГНЕС, ОЧАКВАЙТЕ И НАШИЯ РЕПОРТАЖ-АНАЛИЗ:

Десетки столичани се събраха на протест под формата на символично бдение срещу провеждането на Луков марш, предаде репортер на БГНЕС.

Надпартийната организация "Не на неонацистките маршове" раздаваше книжка за това кой е ген. Христо Луков, защо именно него избират да честват организаторите на марша и какво е на Луков марш.

Иво Любенов обясни, че правят това, защото смятат, че трябва да има някакво противодействие на неонацистките маршове. "Ние смятаме, че Луков марш е неонацистки марш, който под името на патриотизма, всъщност иска да реабилитира идеи като националсоциализма, антисемитизма и расизма като цяло. Смятаме, че ген. Луков, освен че е генерал от войската, е лидер на Съюза на българските национални легиони преди и по време на Втората световна война, настоявал е за пълна депортация на всички български евреи и на тези, които са спасени", каза Иво. Според него, ако организаторите на марша са искали да почетат някой генерал, заради героичните му заслуги към българската армия, биха могли да изберат всеки друг.

Луков марш се провежда се провежда за десета поредна година и въпреки протестите на много организации и партии, многото декларации, няма реакция от страна на общината и Луков марш продължава да се провежда. "Нашата цел е да изразим своята солидарност с жертвите на фашизма, както в миналото, така и в настоящето, да изразим своя протест спрямо Луков марш, затова тук сме се събрали съмишленици, които изповядваме идеи, които противостоят на неонацизма и искаме нашият глас да бъде най – после чут", каза Маргарита Милева.

Дирк Щегеман от Германия, също беше на проявата. Той сподели, че в страната му също има маршове на неофашистки, на националистически и расистки организации. Днес в Берлин се протестира против един нацистки марш по същото време, като този протест. Вчера беше блокиран нацистки марш, а преди два дни в Дрезден, разказа той. Дирк Щегеман каза, че за да се противостои на тези прояви, е най–важна гражданската съпротива и обединяване срещу всяка проява на нацистите.

Историкът проф. Искра Баева каза, че безспорно Христо Луков е български офицер и има военни заслуги, но маршът се провежда не заради тях, а заради това, че е бил лидер на Българските национални легиони. "Те са една пронацистка организация и това личи и от нейните документи и от нейните символи. Маршът в памет на Луков се провежда от хора, които отново смятат, че България трябва да бъде на българите, че всички чужденци и етнически малцинства трябва да бъдат отстранени от здравото българското тяло. За нас това е недопустимо, то е недопустимо и за Европа и за ЕС", каза историкът. Тя посочи, че до момента, в който оглавява Българските национални легиони, той е професионален военен, има и своите заслуги за реформирането на българската армия, но причината поради която се прави марша не е тази. Не е неговите заслуги за България, а е припомняне на политическата му роля като лидер на Българските национални легиони. /БГНЕС


ИНТЕРВЮ с адвокат Ирина Алексова


Ирина Алексова е завършила е специалност "Право"в СУ "Климент Охридски", специализира в областта на наказателното право, адвокат е от 1993 г. Адвокат е на пребитите младежи в трамвай №20 през 2010 г. Случаят с трамвай 20 стана емблематичен пример за нео-нацистко насилие. Група младежи, отиващи на мирен протест в защита на чужденците в България, бяха причакани, нападнати и жестоко пребити, с метални пръти, от маскирани нео-нацисти. Случаят предизвика много граждански протести с искане за справедливост.


1. Адвокат Алексова, какво ще кажете за ген.Луков и т.нар.Луковмарш? Имате ли наблюдение какви хора поддържат и посещават това мероприятие?

Христо Луков е един от лидерите на Съюза на българските национални легиони, един яростен привърженик на германския националсоциализъм . На погребението му германския посланик е определил смъртта му като тежък удар против германските интереси .Годината е 1943, милиони хора  биват избивани. За мен това е Христо Луков. На ежегодните маршове (девета година се провежда т.нар. „Луков марш”) присъстват представители на различни националистични формации, много често наричайки се патриотични. Младежи, облечени в черни или кафяви дрехи, някои с емблема „България над всичко”, по-голямата част без висше образование, често безработни, преобладаващо футболни фенове. Носят факли, за да припомнят нацистките сборища по време на Втората световна война. В последните години на „Луков марш” идват и неонацистки партии от Румъния, Германия и други страни, където подобни маршове са забранени.

 2. Какво ще кажете за расизма, антисемизма, човеко-омразните идеи днес? знаем, че нацизмът и фашизмът са официално забранени, но как стоят реално нещата?

          В Наказателно-процесуалния кодекс съществуват три текста, които могат да се отнесат към човеконенавистните идеи. В глава първа от НК – престъпления срещу републиката  съществува следния текст :Чл. 108  Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. Като проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология  може да се изрази както в непосредствено убеждаване, внушаване или възхваляване на такава идеология публично или в лични контакти с граждани, така и в изобразяване на отличителни знаци, инициали и символи на фашистки или антидемократични организации на места, до които имат достъп и други лица. В цялата нормативна база, в която е включена и практиката установих само едно дело за престъпление по чл.108.
          В глава III от НК „Престъпления срещу правата на гражданите”съществува текст – чл.162, в който е посочено, че чрез слово, печат,средства за масова информация, електронни системи  или по друг начин да се проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза или към расова дискриминация. Според чл.163 от НК се наказва всеки, който употреби насилие или повреди имота му, поради неговата народност, раса,религия или политически убеждения.

3. Каква е правната страна на въпроса: кое е престъпление от омраза, как се преследва и по какъв параграф се съди ?

          В посочените по горе  текстове   чл.162 и чл.163от НК, като критерий за извършване на престъпление от омраза е посочена различност, поради която се извършва престъпление срещу даден човек или неговия имот и се подбужда или се призовава към вражда или дискриминация. Тази различност може да е расовата принадлежност, националната принадлежност или етническата принадлежност. Въпреки масовата практика в страни от ЕС като критерий за престъпленията от омраза не бяха включени и тези извършени поради сексуална омраза, а такива безспорно има. В тази глава  Трета „Престъпления против правата на гражданите” съществуват и отделни глави за  престъпления против вероизповеданията, в които като престъпления са инкриминирани деяния, подбуждащи към верска омраза и пречещи на свободното изповядване на религия и осъществяването на обреди, свързани с религиозна дейност и глава, занимаваща се с престъпленията против политическите права на гражданите, в които се   защитават правата на гражданите да гласуват и членуват в отделни партии.

4. Разпознават ли се нацизма и расизма от българските власти?

Нямам впечатление, че след победата на т.нар. „демокрация” има политическо желание да се наказват, преследват, че даже и да се укоряват проявите на нацизма и расизма в българското общество. От една страна темата  за фашизма и нацизма не само, че се забрави, а се направиха много усилия в българското общество да се реабилитират  или променят обществените нагласи за този период от историята. Темата за закона за защита на държавата, който е дълбоко фашистки по своята същност се забрави, настоящият министър-председател не знае, а и широката публика също, че в България след присъединяването ни към Третия райх е прието законодателство, чрез което се изземват имотите на евреите, задължават ги да носят жълти звезди, интернират ги или ги изпращат в концлагери. Преди 89та г. това се изучаваше в университета и училищата, сега за това се мълчи. Партизаните и ятаците, които участваха в борбата срещу фашизма бяха обявени за терористи. За участието на България в хитлеристката ос се обяснява, че не е зависело от българското  управници, че на практика не е имало фашизъм, и само в България са спасени всички евреи, за евреите от беломорска Тракия и Македония изпратени в Треблинка не се споменава.
По отношение на расизма положението е също така тежко. По улиците навсякъде има изрисувани свастики, под които пише „Смърт на евреите”, „Смърт на циганите”,  „Смърт на турците”, те не само се заличават, но се увеличават. По футболните стадиони се отправят свободно расистки обиди към чернокожи футболисти, без никаква критичност от ръководителите на федерацията, тяхното обяснение е „ ама той е черен, защо се обижда”. 
Непрекъснати са конфликтите между роми и българи без никаква друга причина освен етническата, дори и делата на пострадалите не се образуват по текстът за омразата в НК.

5. Наказват ли се престъпления продиктувани от расова омраза, от идеология на омразата в България и срещала ли сте подобни случаи в практиката си?

За да има наказание едно лице, то трябва да е привлечено по подобен текст. Моето впечатление, по случаите, с които аз се занимавам е, че делата се образуват по хулиганство. Такъв бе случаят с побоят на левите активисти в трамвай 20.  Въпреки, че както в компютрите, така и в домовете на обвиняемите са намерили нацистки символи, въпреки, че единствената причина да бъдат нападнати и бити младежите е именно в техните политически възгледи, защото са отивали на протест,  нападателите са подведени за хулиганство. Нападението през 2010 г. е  второто масово нападение на същите ляво настроените младежи, предишното е станало на 1 май 2009 г. Тогава нападателите са осъдени по Указа за дребно хулиганство. Отделно има нападение и срещу един от лидерите на левите младежи. Дълго време съществуваше сайт, в който свободно се качваха фашистки послания и символи. На страниците му се популяризираха нацистки символи, проповядваше се нацистка идеология, качваха се снимки на техни  противници, публикуваха се адреси с призиви да бъдат намерени и убити. Писала съм няколко жалби срещу сайта, на които не получихме отговор. Но  сега сайтът е закрит. През лятото на 2012 г. бяха пребити немски младежи, носещи антифашистки символи на дрехите си в подлеза на НДК, в центъра на града, демонстративно.

6. Защо са проблем Луковмарш и нео-нацизма?

Живеем в страна, населена с много етноси и малцинства. През 2012 г. се проведе негласно организирана конференция от ВМРО „За бялата раса”, непосредствено след провеждането на „Луков марш”. В България върлуват безработицата и бедността.  Удобен и лесен противник на  идеолозите на възраждането на неонацизма са различните от така нар. „бели българи” – циганите, турците, хомосексуалистите, евреите, негрите, арабите и всички емигранти.
На младите хора, приобщили се към партиите и движенията, чиято същностна характеристика е неонацизма, тези хора се представят като пречката да си намерят работа, да бъдат богати, да живеят щастливо. Настройването на едни граждани на държавата срещу други е изключително опасно.

7.Каква е опасността при днешните нео-нацисти и защо почитат именно ген.Луков?

Основната опасност, според мен, е опитът да се подменят нормалните патриотични нагласи в населението, като обединителни фигури като Левски, Ботев се изопачават и се представят като борци за български идеали. Забравят се истинските идеали на тези светии за нас. Почитат Христо Луков, за да могат да акцентират, че той е герой от Първата световна война, но целта им е възраждането на фашизма в България.

8.Как мислите, че можем да се предпазим от възраждане на нацизма и фашизма днес?

С борба с дискриминацията във всичките й проявления, с непрекъснато разясняване за еднаквите възможности на всички раси и народности. С разобличаване на тезите за „избраните, чисти раси”, с нетърпимост към всякаква форма на дискриминация. И най-вече с борба срещу обедняването на народа, защото основната хранителната среда за човеконенавистнически теории  е бедността на населението. Надеждата ми е в младите и образованите граждани на страната ни, които не приемат да бъдат елементарно манипулирани, четат и се интересуват много, пътуват  и възприемат света любопитно и без догми. 

АКЦЕНТИ:


·        В Наказателно-процесуалния кодекс съществуват три текста, които могат да се отнесат към човеконенавистните идеи: чл. 108 в глава първа, „Престъпления срещу републиката” и чл.162 и чл.163 в глава трета, „Престъпления срещу правата на гражданите”. В цялата нормативна база, в която е включена и практиката установих само едно дело за престъпление по чл.108.

·        Нямам впечатление, че след победата на т.нар. „демокрация” има политическо желание да се наказват, преследват, че даже и да се укоряват проявите на нацизма и расизма в българското общество. От една страна темата  за фашизма и нацизма не само, че се забрави, а се направиха много усилия в българското общество да се реабилитират  или променят обществените нагласи за този период от историята.

·        Настройването на едни граждани на държавата срещу други е изключително опасно.