събота, 2 март 2013 г.

ЗАКЪСНЯЛ РЕПОРТАЖ - АНАЛИЗ за антифашисти и противници на Луковмарш


Предвид извънредната ситуация в страната се забавихме с коментара, но не сме го забравили.

На 16. февруари тази година за 10. пореден път се проведе Луковмарш . На този фронт не отчитаме нищо ново : все същите екстремно  дeсни организатори, неуспешно скрити зад патриотизма, все същите групировки, все същото международно присъствие от неонацисти, строева подготовка, факли и агресивна военна  визия.

Преди 3 години / 2010 г. / гражданска инициатива Хора срещу расизма, направи първата протестна антифашистка акция срещу Луковмарш  под формата на публично внасяне на протестно писмо в Столична Община.  http://stopnazi-bg.org/actions-protests/12-protest-sreshtu-shestvieto-v-pamet-na-gen-lukov-i-vnasiane-na-otkrito-pismo-v-stolichna-obshtina

От няколко години неправителствени  и правозащитни  организации от страната и чужбина, както и еврейски организации от България, също се опитват да сигнализират, с писма, за опасността от разрастване на неофашизма и нацизма, чийто събирателен образ в случая е Луковмарш.

Ново е, че тази година, 2013 г., в почти всички официални медии от различни източници, къде заради предизборен пиар , къде заради обективна промяна в обстановката, се заговори за забрана на марша.

Три години след публичното внасяне на писмото в Столична Община се сформира и друга надпартийна гражданска инициатива около самия марш,  наречена „Не на неонацистките  маршове”. С тази инициатива поставихме още едно начало за настоящата българска реалност, най-новото в картината около марша: официалния протест, който се проведе на същата дата, когато и Луковмарш : 16. февруари.

Идеята беше символична. Мероприятието се състоя под формата на бдение в памет на жертвите на фашизма. И, макар че бяха почетени всички жертви,  мястото има конкретно отношение към българската историческа памет и фашизма в България. 

Бдението беше на паметната плоча в центъра на София, посветена на убитите евреи от окупираните от България територии по време на ВСВ . 
Българските политици се гордеят с т.нар. „спасяване на евреите”, но забравят, че не всички са били спасени. Забравя се още, че все пак фашизмът е бил официална политика, приет е бил Закон за защита на нацията. Прилагани са системно анти-еврейски мерки, евреите са полагали робски труд, носили са отличителни знаци, имуществото и правата им са били отнети, а политици като ген. Луков са били за засилване на терора и срещу така изтъкваното спасяване. 
Никой не знае колко време щеше да се отлага депортацията на евреите от България, както и тяхното изтребление, ако войната срещу Хитлер не беше спечелена.  



Във връзка с историята на фашизма в България сме длъжни да отбележим, че имаме жертви не само евреи, убивани са всякакви хора несъгласни с фашизма, включително етнически българи. Включително деца на хора от съпротивата срещу съюза с нацистка Германия, най-известните от които са децата от Ястребино

Почитателите на Луков, изкарвайки го мъченик, често обичат да казват, сякаш това е най-важно, че той е убит от комунисти или от евреи, защото Виолета Якова, която убива генерала, е членка на РМС и еврейка. Ние искаме да припомним, че тя на първо място е съвсем младо момиче в ситуация на война. И, независимо от това какво е заслужавал Луков като участ, власт, която се разправя с 19- годишната Виолета Якова, по начинът, по който онази власт, като я убива след зверски изтезания, не може и не трябва да бъде гледана с носталгия, независимо от отношението ни към социалистическия период, който последва, както и към левите идеи като цяло. 




Столична Община, която е от всички страни остро критикувана заради марша, въпреки това не съумя да съдейства за антифашисткото събитие. От Общината се опитаха да променят часа и дори мястото на бдението. За щастие здравият разум надделя и отговорните лица в Общината изместиха часа само „малко”. Началният час от 17 и 30, когато щеше да е паралелно с Луковмарш , стана на 16 : 00. Това „малко” беше достатъчно за да обърка някои от гости на мероприятието, които не успяха да дойдат навреме.

Нещо повече, Столична Община опита да заплаши със забрана организаторите, ако не се съобразят с променения час. Провокативно от страна на Общината е и времето, което беше отпуснато за бдението. На пожелалите да почетат жертвите на нацизма бяха дадени само 30 минути официално, а не официално снизходително дадоха разрешение за 1 час...Сравнимо ли е това с помпозността, която се разрешава на неонацисткия  Луковмарш ...?!

Нима Столична Община толерира  неонацистите  и спъва действията на останалите хора, които не споделят опасните им идеологии?! И как да наречем подобни провокации?! Криворазбран опит за поддържане на ред ли се води подобно отношение, при положение, че на всеки полицай и общинар  трябва да е ясно какво представлява Луковмарш ?!

Въпросът с Общината предстои да се изяснява, но нещо повече за събитието.....

Целта на това първо по рода си събитие беше чисто символична, не се търсеше масовост. Не търсехме тълпи от хора, нито искахме да привлечем в
масовката  нацисти, които да опитат да използват събитието за свои цели или партии, които да търсят дивидент. Подобна обстановка би осквернила паметта на жертвите. 

Искахме просто покажем, че има и друго. 

Да има го, въпреки нацисткия терор, защото и такъв има. 

От години всеки, който се опита да се противопостави на нацистите, е подложен на обиди, заплахи, тормоз, нападения и побои.


Идеята беше символична, но освен това събитието имаше и информационна цел. Раздаваше се списание „Кой е ген. Луков и какво е Луковмарш ?”.  Изданието събира авторитетни мнения по темата, които можете да прочетете и тук в Интернет   http://antinazimarch.blogspot.com/2013/02/pdf.html .

За да постигнем желания символичен ефект  се събрахме хора, вярващи в идеята на интернационализма, на братството между народите, против расизма, антисемитизма, ислямофобията , ксенофобията и най-вече против фашизма и нацизма както някога, така и сега. 
Именно за това и формата беше бдение, а не шествие, митинг и тн . 
Точно за това нямаше фейсбук  събитие, а лични покани.  
В свят на символи, ако символът на нацистите са факли, шум, агресивната демонстрация на сила, привличане на всеки по всякакви начини, включително заблуждавайки хората,  че са обикновени патриоти, нашият символ  в случая е противоположен: свещи, съзнание, тишина, разум, солидарност.

Хората, които се отзоваха бяха всякакви : млади момичета и момчета,  ученици и студенти, възрастни антифашисти, интелектуалци, университетски преподаватели, работници, учители, хора-всякакви. Имаше представители на БХК , на еврейските организации „Хашомер  Хацаир, „Шалом „ и „Бней  Брит” , заедно с техните лидери, хора от ромската  общност, ромски  поети и църковни дейци, хора от ЛГБТ-движението и други потърпевши от нацизма хора, граждански сдружения и инициативи като „Солидарна България”,  „Хора срещу Расизма”, БАС, активисти и др . Присъстваха и авторитетни  личности като световно известния писател антифашист Анжел Вагенщайн, който за съжаление беше един от потърпевшите от разиграването на Общината и дойде в края на събитието. Включиха се известни журналисти като Коритаров . Съдействалите за информационната кампания относно ген. Луков и Луковмарш  историци проф .др  Искра Баева и Николай Поппетров  също уважиха мероприятието. Общо взето имаше 100, други казват под 100, трети 150, други 200- 250 души. Не сме ги броили. Особено вълнуващо за нас беше присъствието на възрастна жена от еврейски произход / една от многото представители на българската еврейска общност посетили бдението/, която със сълзи на очи, навеждайки се над плочата,  каза, че е загубила близки хора от окупираните територии....Някои от присъстващите закачиха символично жълти звезди, донесени от представители на еврейската общност.






Имаше и чуждестранни гости, като двама от тях направиха изказвания за международния контекст на проблема с неонацизма. Това бяха Джед  Брандт  от Окупирай Медия САЩ  и Дирк  Щегеман  от Германски Антифашисти съюз. Дирк  е един от хората, участвали в организацията на блокадите на неонацисткия  марш в Германия, който там се провежда в Дрезден. А Джед  Брандт  призова за международна солидарност с вечния лозунг на антифашистката съпротива „Но пасаран !”.

Събитието продължи около един час. Хората се разотидоха, предупредени да внимават за своята сигурност. За съжаление знаем защо : неонацистите  нападат всички: в годините те са нападали и пенсионери / например възрастна жена нападната след митинг на 1 май 2009 г. /, деца, момичета – всеки, който им се стори по-слаб или в уязвима ситуация.

Бдението имаше сравнително добър медиен отзвук, особено сравнено със самия Луковмарш , който беше по-малко отразен от миналата година.

Тази година във всички медии, в които се спомена марша, се чу, че е имало и контра събитие. Това е едно начало. На събитието присъстваха медии като Асошейтед  прес , БГНЕС  и БТВ , БНР , както и журналисти от печатните медии. Разбира се последвалите веднага след бдението извънредни за страната събития заглушиха и марша, и контра протеста, но това е без значение в случая.

Допреди няколко години за неонацисткия  Луковмарш  се говореше безкритично, като за "патриотична" проява. Вече той е поставен под въпрос. 

И все пак се гответе за момента, в който маршът вече няма да може да се провежда, защото гражданската нетърпимост към неонацизма  и расизма растат. Това крие своя риск, защото сега, макар прикрити, защото идеологията им е официално забранена, чрез марша нацистите са лесни за изобличаване.
Вече звучи изтъркано обяснението им за подвигът на генерала при град Кюстендил. Чудно е дали и те сами си вярват...Вярват или не на собствената си инсинуация, те не се свенят да се отричат от идеологията си публично, но все още са прозрачни. Проследими  са и връзките им с най-откритите нацисти-биячи, и расизмът им, и техните идоли – ген. Луков и съответно - Хитлер.

Но може да дойде момент, в който неонацистите  ще излязат с портрет на Левски и ние трябва да сме способни да ги разпознаем, да отличим неонацистите  от обикновените средностатистически патриоти.

Миналата година нацистите вече се опитаха да сложат знак за равенство между популярната личност на Васил Левски и последователя на Хитлер - ген. Луков. Тази година във фейсбук  се пуска пропаганда за Луковмарш  през страница за Васил Левски. Страница, харесана от хиляди хора, нямащи нищо общо с нацизма, но и повечето не знаещи много за ген. Луков и марша. За да спрем обикновените хора да бъдат въвлечени несъзнателно на страната на неонацистите,  трябва да говорим.

Проблемът е сложен и борбата с неонацизма  и Луковмарш  тепърва набира сила. Работа има много, защото самият неонацизъм  не се изчерпва само с марша.

Сега, на фона на масовите социални протести, когато наонацистите  нападат хора там, извършват провокации и с обединени сили се опитват окончателно да изолират малцинствата от общонародните социални борби, както и да изместят социалния конфликт към национален и етнически, виждаме, че събития като Луковмарш  не бива да бъдат подценявани. 

Това е не само важен символ, чрез който неонацистите  се легитимират, но това е начин за организация, което е особено опасно, защото при ситуации на масови протести нацистите се опитват да бъдат авангард или окупират с агресията си протестите.  Нека не го допускаме.

Да не се делим на леви, десни, либерали или аполитични, християни, атеисти, мюсюлмани или евреи, когато става дума за антифашизъм, време е за истински нов Обединен фронт срещу неонацизма , крайния национализъм, ксенофобията и расизма.

Нека всеки прави своите малки действия, те означават много и именно те могат да доведат до голямата промяна. Количествените натрупвания водят до качествени изменения, тази година бдение, а догодина кой знае... Даже една капка, ако капе на едно място - пробива дупка, каза ни във връзка с каузата, Анжел Вагенщайн.  

Надяваме се и вярваме, че човечността ще възтържествува над неонацисткия  терор и агресивна идеология така, както в миналото бяха победени последователите Хитлер и ген. Луков.

Но и да си дадем ясна сметка, че макар да се събират на историческо събитие, нацистите не се организират за престъпленията на нацизма от миналото. Те се събират защото имат планове за бъдещето, но бъдещето не може и не трябва да принадлежи на нацисти. От всички нас зависи да не го допускаме.